Как басейна спука Ежко и на всички стана тежко-2
Виждам, искаш вече с мен
да се гмуркаш ти в басейн.
Да, добре ще е, но виж
първо да не прередиш
на историята края.
Че дори и аз не зная
приказката как ще свърши.
Радостта им се прекърши
и потънаха в тъга.
Всеки мислеше сега
как комшията ще кипне,
разгневен дори ще викне
без да слуша обяснения.
Той мечок е твърд и с мнение
по житейските въпроси.
_ Да вървим при него! - Роси
сутринта с крачета боси
незакусила проплака.
- Успокой се, дъще, чакай! -
татко Мечо я съветва
и през мозъка просветва
мисъл, равна на победа.
Да разкаже на съседа
Ежко как проби басейна
и за мъката семейна.
След това да му предложи
не да плаща, а да вложи
своя доброволен труд.
И съседът му прочут
за помощник да го вземе,
че дърветата големи
тежко вдига всеки път,
мускулите го болят.
Казват, че е Луд Илия,
но беда не е и ние
ще се уверим в това.
Умен той е и с глава,
дето всичко преценява.
- Мисля, че си заслужава! -
одобрително изрече
волята си този мечо
и му даде той басейна.
Слънчева усмивка грейна
по лицето на бащата.
- Ще зарадвам пак децата!
- Уговорка не протакам!
Утре, друже, ще те чакам! -
сериозно нареди
дърводелецът преди
в двора да се прибере.
Мечо каза му: Добре!
и към къщи се запъти.
Радостта им бе голяма,
радваше се даже мама.
Новия надут басейн
те напълниха и мен
Рори без шега покани:
- Може тясно да ни стане,
но ела и ти при нас!
Изненаданата аз
обещах им за награда
да ги снимам как играят,
но им казах притеснена,
че за мен место в басейна
няма - виждаха това.
А изправена глава
и финес на балерина
вече малката Росина
мъчеше се да поддържа.
Учеше се да издържа
дълго време под вода
и приценяше това
точно още от начало.
По лицето засияло
радост детска се четеше.
Воля имаше и беше
упорита дъщерята.
Меца гледаше играта,
но водата бе студена
и, с хавлии две снабдена,
ди излизат ги покани.
- Нека още да останем! -
с тъжен глас помоли Рори.
- Ще настинеш! Спри да спориш,
вън излизайте с Росина!
Без молби не се размина,
но Мецана беше строга.
Всяка майчина тревога
тъй я прави да изглежда -
стават страшни двете вежди
и като че ли говорят:
с мен децата да не спорят!
Мечо бе излегнат пак
на градинския хамак
с мисълта, че утре рано
работата ще подхване,
с труд да може да плати
тати детските мечти.
. . .
Имаш ли си ти басейн?
Покани ме някой ден
да поплуваме. Но знай -
приказката своя край
слага и за сън се стягай.
Хайде, пръв в леглото лягай!
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
