Как басейна спука Ежко и на всички стана тежко-2
Виждам, искаш вече с мен
да се гмуркаш ти в басейн.
Да, добре ще е, но виж
първо да не прередиш
на историята края.
Че дори и аз не зная
приказката как ще свърши.
Радостта им се прекърши
и потънаха в тъга.
Всеки мислеше сега
как комшията ще кипне,
разгневен дори ще викне
без да слуша обяснения.
Той мечок е твърд и с мнение
по житейските въпроси.
_ Да вървим при него! - Роси
сутринта с крачета боси
незакусила проплака.
- Успокой се, дъще, чакай! -
татко Мечо я съветва
и през мозъка просветва
мисъл, равна на победа.
Да разкаже на съседа
Ежко как проби басейна
и за мъката семейна.
След това да му предложи
не да плаща, а да вложи
своя доброволен труд.
И съседът му прочут
за помощник да го вземе,
че дърветата големи
тежко вдига всеки път,
мускулите го болят.
Казват, че е Луд Илия,
но беда не е и ние
ще се уверим в това.
Умен той е и с глава,
дето всичко преценява.
- Мисля, че си заслужава! -
одобрително изрече
волята си този мечо
и му даде той басейна.
Слънчева усмивка грейна
по лицето на бащата.
- Ще зарадвам пак децата!
- Уговорка не протакам!
Утре, друже, ще те чакам! -
сериозно нареди
дърводелецът преди
в двора да се прибере.
Мечо каза му: Добре!
и към къщи се запъти.
Радостта им бе голяма,
радваше се даже мама.
Новия надут басейн
те напълниха и мен
Рори без шега покани:
- Може тясно да ни стане,
но ела и ти при нас!
Изненаданата аз
обещах им за награда
да ги снимам как играят,
но им казах притеснена,
че за мен место в басейна
няма - виждаха това.
А изправена глава
и финес на балерина
вече малката Росина
мъчеше се да поддържа.
Учеше се да издържа
дълго време под вода
и приценяше това
точно още от начало.
По лицето засияло
радост детска се четеше.
Воля имаше и беше
упорита дъщерята.
Меца гледаше играта,
но водата бе студена
и, с хавлии две снабдена,
ди излизат ги покани.
- Нека още да останем! -
с тъжен глас помоли Рори.
- Ще настинеш! Спри да спориш,
вън излизайте с Росина!
Без молби не се размина,
но Мецана беше строга.
Всяка майчина тревога
тъй я прави да изглежда -
стават страшни двете вежди
и като че ли говорят:
с мен децата да не спорят!
Мечо бе излегнат пак
на градинския хамак
с мисълта, че утре рано
работата ще подхване,
с труд да може да плати
тати детските мечти.
. . .
Имаш ли си ти басейн?
Покани ме някой ден
да поплуваме. Но знай -
приказката своя край
слага и за сън се стягай.
Хайде, пръв в леглото лягай!
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вие с такава любов ги приемате, че моите мечета са истински щастливци и орисани да пребъдат! Светли празници с много сбъднати мечти, Роси и Цветенце! ❤️🌹❤️
-
Много сладичко ❤️ Истинско вълшебство 🐻🐻🐻🐻
-
Предполагах, но вярвам, че ще имаш добри прогнози. Заслужаваш!
-
Финансово не мога да си го позволя, освен ако някое издателство не повярва в стойността на написаното от мен и очаква печалба от продажби на книгата, които ще му възстановят вложените за производството средства. Имам идея да я предложа на още едно издателство, но вече се страхувам да прогнозирам какъв ще е резултата. Ще си го пожелая на Коледа и може това да е чудото за мен, Роси! ❤️
-
Мари, твоите приказки са чудесни и заслужават да стигнат децата с книжка с илюстрации! Успех!
-
Книжка все още няма да има. Двете издателства мълчат. Бях решила да пусна следващите истории след като издателите ме зарадват, но това не се случи. А аз реших да зарадвам вас предколедно, защото знам отношението ви към тези детски приказки ☀️ 🐻❤️.
Благодаря ви, приятели! ❤️ -
Следя с интерес, Марийче и си чакам книжката.
-
Следя развръзката!
-
Марианка, и ти заобича моите мечета и си чакаш приказката. Ще я имаш, разбира се! Благодаря за добрите чувства, мила!
Леки и приказни да са сънищата ти! 🐻❤️ -
Аплодирам детското в теб, Жорка! Радва ме ентусиазма, с който четеш историите на моите мечета. Това ме вдъхновява да продължа да пиша с все по-голяма страст! 🐻🌹
-
Ей, кажи ми как да легна,
че ми иди да побегна
и да стигна аз до тях,
да палувам с буен смях,
но... до утре ще изтрая
и за туй ще си мечтая 😊🐻😊
Поздравявам те 🐻😊🐻
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
