Как без теб

May 13, 2015, 8:31 PM

Poetry » Phylosophy

441 0 4

Как да продължа без теб?
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад
и молиш, шанс един да има
отново да докоснеш с плам
очите. Мразиш да е зима!
Не искаш ледено сърце.
Не искаш в болката скована
да заживееш, без напред
да виждаш топлещият пламък.

Отчаяна съм... но в нощта
безсилна съм да те завърна.
Как искам да го изкрещя
"Обичам те, душа безсмъртна!"
Знам ти ме чуваш, но сега
шега си направи си съдбата.
Да бъдеш другаде избра.
А аз да съм... сълза пролята !

Author has locked rating.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2015-05-14T11:33:57+03:00

Топла прегръдка за тази ранена душа!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2015-05-13T22:26:52+03:00

толкова болка... до невъзможност...
Таничка, сълзица си, майчина..
прегръщам те..
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-05-13T22:12:46+03:00

Таня! Прегръщам те и споделям!
vega666 (Младен Мисана)

2015-05-13T21:24:52+03:00

Покъртително силни редове, Таня!
Бъди сигурна, че са прочетени на небето. Убеден съм в това.
Да се изведе една толкова голяма мъка по този неподражаем начин е умение достойно за възхищение. Умение каквото ти безусловно владееш.

Останах възхитен от силата на словото и натъжен от голямата ти болка!
Мога само да кажа, че доколкото това е по силите ми съм съпричастен.