Jul 25, 2005, 12:29 AM

Как да издържа

  Poetry
1K 0 4
Трева поникнала едва едва,
а после стъпкана жестоко.
Борба. И тропот на копита
и звън на шпаги в нощта.
Борба. И как да издържа
под ударите на страха,
на вечния злокобен смях
изригващ от кратера на глупостта,
за да ме залее със потоци кал.
Как да издържа на вятъра студен
обрулил сетния ми ден,
охлузил и последната мечта.
Как да издържа. Борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато ни брули и залива си мислим, че не можем повече, но всъщност можем и ако не се предадем...борбата ще продължи, уви!
    Силно е и с много въпроси, мила!
  • С вяра в утрешния ден мила,
    че той ще бъде по-хубав и по-красив от днешния следвайки себе си.
    Поздрав!
  • Благодаря ви, радвате ме! Прегръщам ви!
  • С охлузени мечти...ще се борим Галенце!!Поздрав и прегръдки!Хубаво е !!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...