Не бих могъл да те забравя,
зная, невъзможно е това....
Не бих могъл и да те преживея,
недей от мен да искаш чудеса!
Когато сърцето е пълно,
казват, че очите не търсят....
А когато сълзите се стичат,
кажи ми, душата си как да командвам?
Как да те пусна, кажи ми?
За теб аз дишам и живея....
и дори когато те сънувам вечер,
пак си най-красивата царица!
Как да те пусна на свобода?
Обичам те, както една майка си обича детето....
и ще бъда честен, ако си отидеш,
знай, че завинаги ще спре моят пулс на сърцето!
© Калоян Калинов All rights reserved.