Mar 3, 2020, 1:56 PM

Как и колелото може теб на риск да те подложи

1K 6 21

Да въртиш педали бързо

и със вятъра отвързан

смело ти да полетиш,

пръв за да се поздравиш

в състезание, е славно.

Запомни от мен, че главно

не е само със победа

ти да бъдеш, а да гледаш

някой да не нараниш.

Нека по-назад стоиш

в надпревара, но да няма

притеснение голямо.

Аз съвети взех да давам,

но ме чуйте как пострада

в състезанието Ежка.

Тя се движи бавно, тежко

и от всички изостава.

Присмеха не заслужава.

Рори, Талисман и Роси

чуха нейните въпроси:

- Ще ме вземете ли с вас?

Искам с колело и аз

из гората да пътувам.

Но за мене, ми се струва,

нямаше изобретено.

Може ли? И разрешено

ли е с вас да се повозя?

Няма аз да ви тормозя!

Нека само да опитам,

затова сега ви питам.

През душата на Росина

умиление премина.

- Може, но да не бодеш,

ти листа ще облечеш

на опасната гърбина.

С две бодленца се разминах

аз, когато Ежко спука

в нас басейна ни. Но тука

рискът си е по-голям.

- Няма страшно, Роси, знам

как гаранция да дам! -

каза Ежка, търкули се

и със сто листа сдоби се.

- Със скафандъра от шума

ще изпълня мойта дума! -

тя с усмивка се зарече.

- Тръгваме ли? Хайде! - рече

Талисман нетърпеливо.

Той усмихна се щастливо,

колелото му подскочи

и със скорост се насочи

по пътеката. А Рори,

без излишно да говори,

го последва устремен.

- Ежке, ти седни пред мен,

но волана не докосвай!

Мирно стой, не ме ядосвай! - 

изкомандва я Росина. -

И ще видиш, че двамина,

тръгнали сега пред нас,

ще задмина бързо аз!

Надпреварата започна.

Зад завоя Роси почна

бясно да върти педали.

- Ще ме стигнеш ли! Едва ли! -

Рори към сестра си викна.

Но пред него в миг изникна

камък и да го прескочи

той наляво се насочи,

но Росина връхлетя

брат си и от ужас тя

чак кормилото изпусна.

Колелото силно друсна

и след малко на кълбета

беше Ежка с две мечета.

Талисман назад се върна.

Във кълбото лапа пъхна

и помогна на сестрата

да се вдигне. Но бедата

беше във това, че Рори,

на вълчето тъй се стори,

бе затиснал с тяло Ежка.

А пък той бе станал тежък,

наедрял на килограми.

И веднага се засрами.

Ежка бавно изпълзя.

Във очите и сълза

бе от болката протекла.

Но, нали се беше врекла

и им беше дала дума,

защити ги тази шума

от бодличките и млади.

Мама Меца пак извади

две от лапата на Рори,

но мъжествен и се стори

той и даже ох не каза.

Тя децата не наказа.

Най-пострадала бе Ежка.

Можеше от тази грешка

нещо страшно да се случи.

Меца, щом като научи,

че е счупила крачето,

сложи на легло детето

и с превръзка го пристегна.

Грижа на сърцето легна,

разтревожи се Мецана.

Щом се върна от дюкяна

Мечо, бързо тя го прати

вкъщи Ежка до вратата

на дома и да закара.

Имаше тя майка стара

и баща, прочут с труда си.

Ежка се прибра в дома си,

а мечетата добрички

вече знаят и самички,

че дори да победиш,

трябва да не навредиш

ти на никой. Чак тогава

първенство на теб се пада

Те така и не разбраха

кой е пръв. Но днес заспаха

по-добрички и грижовни.

Време е да ти напомня,

че и теб те чака сън.

Лягай, тъмно е навън!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лидия, Юри, за детето в нас няма карантина и то винаги ще наднича зад стената на натрупаните ни години и ще иска да не забравяме, че е живо. Благодаря за милите ви коментари!🌻
  • Удоволствие беше четенето. Ако можеше две петички бих ти писала.
  • Мария, тази карантина е идеална за четене на твоите невероятно добре описани приключения на Рори и Росина! Успях да ги прочета всичките и да ти кажа, не спрях да се усмихвам и да си припомням моето детство. Дано по-вече деца, а и възрастни да се докоснат по някакъв начин до тях. Аплодисменти! 😊
  • Иржи, много си мила!🌹 Благодаря ти за чувствата към мен и моите мечета-палавници!🥀🌹🥀
  • Затъжила си се за твоите животинки, Мария....И те ще са ти благтодарни! Както и ние, публиката...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....