Как искам да не виждам нищо,
безпътна в пътя си съдбовен да вървя,
как искам да не те обичам,
да си виновен без вина.
Как искам да не влизам в тунела,
под ударите на съдбата да се смачкам,
как искам да сънувам пеперуди
и щастието да е безкрайното препятствие.
Как искам с утрото да си отида,
мечта и спомен в нощта преплела,
как искам с огън в очите да потегля,
животът ми да бъде цветна мантинела.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
