Как искам да ви вярвам, но не мога
Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея -
така разбрах какво е да съм жив.
Съдбата ще реши – да оцелея
или да следвам тайни висини?
"Презрение" е за рахат - рецепта,
а мерзостта сервира се в десерт.
Накрая всеки ще остави лепта,
така че, хич не смятам да съм серт.
Не…, аз съм тук, за да бода в очите
и ще го правя до последен дъх.
Защото чувствам скверността в душите,
прикрита от усмивката на шут!
© Данаил Таков All rights reserved.
