Как ли да те търся?!
Не е ли истина, че съм ти безразличен,
че спиш спокойно всяка нощ
и споменът за мене е безличен,
писмата ми не са ли в боклукчийски кош?
Неистина е, че те сменям с всяка друга,
че пиша ти със отегчение в ръка.
Не вярвам, че е само моя таз заслуга
да вляза лесно в твоята съдба.
Невярно е, че ти си прекалено горда,
че си безчувствена и със сърце от лед
и смееш се на тези два акорда,
изплакани от някакъв си там поет.
Не е за вярване, че ти не си копняла
за дъх на близост, капчица любов,
че приказните нощи си пиляла,
събуждайки се за деня така суров.
В неистините ровя толкоз много,
окървавявам нежните ръце.
А ти ме гледаш все тъй строго
да търся път към твоето сърце.
© Пламен Рашков All rights reserved.
