Как ли е нощта ти
Как ли е нощта ти, все се питам
в малките ѝ тихи часове.
Давя се в мислите покрита,
тъкмо ме спохождат без лице.
Хладна ли е – колкото камина,
която не е палена отдавна?
Гаси ли се сама, или изстива,
мислиш ли ме, или съм забравена?
Как ли се преборваш с онзи плам,
който все те глождеше – страстта?
Драма ли е, че си тръгнал сам,
впряг от мисли дере ли ти съвестта?
Пиеш ли от виното безумно,
сякаш болката бавно расте?
Друга ли сърцето ти изпълва,
как ли в тишината те зове?
С думи умалителни ли шепне
името ти – би ли споделил?
Нека с любовта си ме зачеркне,
само че… ти едва ли би сгрешил.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
