Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 3
Меца чу ли вик? Едва ли.
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне.
Да ме чуят, не е лесно,
но реших, не е тъй грешно
аз да ги събудя спешно.
Трябва! Заради Росина!
Че безжалостна лавина
бе затрупала мечето.
Как уплашено е, клето!
И дано е оцеляло.
То до днес не бе разбрало,
че дори да си юнак,
можеш да пострадаш пак.
Дърпам Меца под юргана.
Плача и в сълзи заляна
викам аз със глас висок:
- Мецо, господин Мечок,
събудете се! Росина
днес попадна под лавина!
Мама скочи в полусън.
- Как, децата ми са вън?
Ставай, Мечо, събуди се!
Вледеняващ страх ме втриса
и трепери ми сърцето ...
Мечо скочил бе и ето,
че набързо се облече.
Той за всяко свое мече
би си дал дори душата.
Взе голямата лопата
и въжето от мазето.
Меца го преследва. Ето,
тича тя, след нея аз.
Беше дълъг този час
и за тях, и за Росина.
Тя под тежката лавина
като смазана лежеше.
Дишаше, но се боеше
да помръдне с лапа даже.
Майка и, за да покаже,
че са тука с татко Мечо
с обич във гласа и рече:
- От снега ще те извадим,
но какво със вас ще правим,
непослушковци такива?
Само, дъще да си жива...
Чула майчиния глас,
смелост тя събра, а аз
братчето успокоих
и милувка му дарих.
Мечо, сякаш двойна сила
за момичето си мило
бе във себе си открил
и, за миг не съжалил,
че родители са вече,
мислеше, че свойто мече
длъжен беше да избави.
И с движения корави,
с лапи и с една лопата
стигна той до дъщерята.
Меца нежно я прегърна.
Но, уплашена, тя зърна
че кракът и счупен беше.
Как сърцето и туптеше!
Но страха прикри тя с воля.
- Скъпи, много ти се моля,
донеси два яки клона.
(Само аз дочух и стона.)
Той изпълни всичко бързо
и с въжето я превърза,
легнала като в носилка.
Сякаш глътнал бе костилка,
неспособен да говори
гледаше виновно Рори.
Но помогна на бащата
и помъкнаха сестрата
те към топлия им дом.
Меца им отвори, щом
те пред портата се спряха.
Сълзи в погледа видяха,
но тъгата и премина.
Тя направи спешно шина
за мечето си ранено.
Беше малко разгневена,
но на рожбите прости.
. . .
Слушаш ли в дома си ти?
Виж какво се случи с тях
и добре, че близо бях.
Непослушковци са, знам,
помощ трябваше да дам.
Хайде, лягай ти да спиш.
Утре с мен ще проследиш
туй, което ще се случи.
Разказът за днес приключи.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
🍀 🌷 🐞 💐 🌸 💮 🌹 🥀 🌺 🌻 🌼💕🦋
A дано! -
Идеята потъна в дълбокия кладенец на невъзможността. А при сегашната обстановка стана два пъти по-невъзможно. Затова дори не мечтая вече за това. Желая само аз и моите близки и приятели да останем незасегнати в здравословно отношение от вируса... и да оцелеем по някакъв магичен начин след като пандемията премине...
Бъди здрава, мила Пепи!🦋❤️ -
А ние ти пожелаваме скоро да се похвалиш с мечешка книжка! 🍀
-
Моите мечета ми поръчаха да ви кажа, че винаги ви чакат с нетърпение, Жоро и Пепи!
-
Деца!
-
Отлитам да разбера развръзката!
Поздравявам те. -
Може би ще трябва вече всички да заспят отложения си с цял месец зимен сън. Но... ще видим какво ще се получи...
Радвам се, че си тук, Марианка!🌺 -
Посладихте ми душата с думите си, Иржи и Цветенце! 🍰 Попих ги като баклава сиропа си! Толкова съм сладка сега, че мечетата искат да ме близнат. Ще бъде сладка милувка и за тях, и за мен!
Благодаря ви!🌷🌹🌾🌺🌷🌹🌾🌺🌷🌹 -
Росина и Рори са истински щастливци, че имат родители като Меца и Мечо! А ти, Мари, винаги помагаш с най-доброто🌹!❤️
-
Нощем ли ги сънуваш тези истории, денем ли ги пишеш,Мария?!....В гората има купища герои, но ти си имаш любимци....А аз не мога да напиша нищо с такъв сюжет!Нямам твоята дарба!
-
Благодаря за посещението! Удивителните навярно значат, че ти е харесало!
-
...!!!
-
Не съм се докоснала до буркана с мед, който ти им купи, Роси, но повярвай ми, толкова ми е сладко на душичката от твоите мили думи, все едно съм го изяла целия! И такава усмивка е напъпила на лицето ми, че пробива като слънце мъглата навън! Много ти благодаря за прегръдката, която ми изпрати със сърцето си, мила! ❤️🌷🌹🌾🌺🌷🌹🌾🌺
-
Нямах търпение да излезе продължението! Мери! Това е удоволствие на пресекулки! Насладих се на всеки ред! Мечетата са истински! Отивам да им купя мед.
-
Дени, Симона, много мили коментари сте ми изпратили, благодаря ви, момичета!
Аз и мечетата ви поздравяваме! 🐻 -
Ох, Добре че спасиха Росинаааа!!!
-
Връщаш ме към детството, Мария! Следя ги с удоволствие тези немирници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
