Жабокът (Гедеон)
369 2157
Aug 1, 2023, 7:53 PM

Как облак сребърна луна покри 

  Poetry » Love, Erotic, Humour, Landscape, Parody
392 3 6

Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.

 

Нощта е тайнствено омайна.

Небето – теменужено в звезди.

Но мракът шепне своя тайна,

как облак сребърна луна покри.

 

Невинна, девствено красива,

танцува своя валс във самота.

Блестяща, перлената самодива

облечена е в нежна светлина.

 

Пленен оставам с поглед в нея.

Политам сред безкрайни небеса,

където с чистата любов се рея,

потънал в приказните чудеса.

 

В миг тъмнината сякаш изпълзя,

обгърна бързо прелестното тяло.

Със похот мрачна, облачна ръка

отне мистичното сияние изцяло.

 

По мъжката ми буза се търкулна

Сълза изгаряща лиричния поет. 

 

Стихът е по идея от приказката на Андерсен "В задния двор"

Цитат: "- Тя има портулакия в гушата си! — подхвърли едно малко просто патенце..."

© Гедеон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми мистичната образност тук.
    Поздравявам те.
  • Жабчо, стандартите може и да грешат, навигацията- никога!
  • Ивита, според стандартите метлата трябва да е със сертификат поне Откровения 6, иначе ша ти наложат Бан за замърсяване на литературното пространство.
  • И аз съм тук, Жабчо!
    От както взех шофьорска книжка за метлата, летя на воля и не ми пука нито какво бръщолевят метеоролозите, нито от стените. На степени ми е метлата, с навигация! 😉🧹
    Поздрав за стихотворението!🙂
  • Росене, личи ти, че си делта планерист и прелетя над метална ограда около мен, за да коментираш.
  • Чудесен!
Random works
: ??:??