Как облак сребърна луна покри
Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри.
Невинна, девствено красива,
танцува своя валс във самота.
Блестяща, перлената самодива
облечена е в нежна светлина.
Пленен оставам с поглед в нея.
Политам сред безкрайни небеса,
където с чистата любов се рея,
потънал в приказните чудеса.
В миг тъмнината сякаш изпълзя,
обгърна бързо прелестното тяло.
Със похот мрачна, облачна ръка
отне мистичното сияние изцяло.
По мъжката ми буза се търкулна
Сълза изгаряща лиричния поет.
Стихът е по идея от приказката на Андерсен "В задния двор"
Цитат: "- Тя има портулакия в гушата си! — подхвърли едно малко просто патенце..."
© Гедеон All rights reserved.
