Как очите мият сълзи?
Представи си око
по-прозрачно от вятъра,
по-ефирно от ясното синьо небе.
Представи си хиляда такива очи
да се реят нехайно на пухкави облаци.
Представи си сълза,
по-студена от космоса,
по-голяма от Кохинор
и по-твърда от него,
да мътнее сред гъст прахоляк.
Представи си сега –
как очите съзират
тази бедна, нещастна сълза,
най-небрежно захвърлена
сред боклуци на сметище,
омърсена без капка вина.
Представи си дъжда
от безплътни очи –
как отмива прахта,
как сълзата блести
и щастливо се смее на слънцето.
А очите небесни,
попили тъгата й,
натежават, по-черни
от каменни въглища
и потъват в безстрастната суха земя.
Питаш, как се измива сълза.
Представи си…
© Яким Дянков All rights reserved.
