Как от Меца бе избран за щастлив жених Вълчан 2
- Ало, търся капитана!
- Чакайте, той вън остана!
- Ще го викнете ли скоро?
С него трябва да говоря,
при това е много спешно!
Да ме бавите е грешно! -
Меца твърдо настоява.
Чува тя, че приближава
някой и че е Вълчан
мисли си. Но капитан
не е само той в гората.
За да продължи шегата,
бързо телефона взел,
някой вика: - Див Козел
е на вашите услуги!
- Имаш вече ти съпруга! -
Меца скорострелно рече.
Но се спря, разбрала вече,
че неволно е сгрешила.
- Вълчо ли е? Майко мила!
Търся капитан Вълчан.
- Той от шефа е избран
днес да дежури в гората.
От високото в реката
паднал мотопед един.
Там е този господин.
А съпруга аз отдавна
имам си - певица славна -
и на никаква цена
с друга няма да сменя!
- Моля да ме извините!
Случва се и да сгрешите,
както стана днеска с мен.
Спорен и успешен ден!
Меца знае - закъснява
и на Мечо се надява.
- Заведи ме при Вълчан!
- Става! - каза и Мецан.
И със своя мотопед,
тя отзад, а той отпред,
бързо стигнаха реката.
Там, до кръста във водата,
мъчеше се да извади
Вълчо две вълчета млади.
- Братко, трябва ми колан! -
викна той в Мечока взрян.
Мечо откачи колана,
до приятеля застана
и спасиха от бедата
падналите във водата.
- В коша нося одеало.
То е малко изтъняло,
но екип докато чакат,
зъбите им да не тракат,
с него да се подсушат.
Тъй страха ще потушат -
Мечо с грижа продължава.
Но към тях се приближава
вече горският патрул.
И, колегите си чул,
капитанът им предава
младите вълчета. Слава
на спасител вече има,
че помогнал е на трима
други в трудностите той.
- Вълчо, ти храбрецо мой! -
Меца с радост го прегръща
- Няма вече в празна къща
да се връщаш ти нощес.
Нося ти чудесна вест!
И за Съба тя разказва,
а в очите му залязва
мъката, че е ерген.
- Хайде тръгвай, Вълчо, с мен!
Чака те жена къщовна,
работлива, отговорна
и отгледала сама
две вълчета у дома!
. . .
Как за щастие да пиша?
То се чувства и се диша
като въздух след тунел.
Вълчо - капитанът смел -
мотопедът си подкара
и с приятелите стари
при вълчицата отиде.
До прозореца да види
идват ли - стоеше тя
После пътната врата
им отвори с радост явна
и прегърна своя славен
полицейски капитан.
Той, от щастие огрян,
два вързопа дрехи сложи.
- Друго, ако се наложи,
пак ще вземем. Но сега
гоним нашата тъга
и женичката ми аз
водя си я право в нас!
. . .
Да, когато тъй се случи,
че съдбата да научи
за самотници двамина,
бърза, да не се разминат
вече техните пътеки.
Хайде, ти очички леко
затвори и, в сън онесен,
слушай нежна звездна песен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
