Как писах любовна поема
Та, казвам ви, седнах пред празния лист.
Решил бях да нижа възвишени строфи.
Нали съм си, божем, поет и артист,
а не селяндурин и прост кат` картоф,
та виках си, значи, какъв е проблема
с таз трудна задача, сегинка, да взема,
пък да се заема и чудна поема
по вечната тема, такава, голема
- любовна демек – одма да спретна.
Обаче човек – тук требе да вметна –
дори и да има талант във излишък,
когато реши се любовно да пише,
най-първо е нужно да се концентрира.
Та, опитах и аз, един вид медитирах,
вдишвах, издишвах, ръцете протягах,
на стола доволно гърбина облягах,
и почнах, разбираш ли, да си фантазирам
за сочна мадама, съвсем неглижирана.
Сега да описвам тук мойте представи
е някак неловко, конфузно, не става,
но вие се сещате за що иде реч.
Та, казвам ви, почнах, така, издалеч
да се вдъхновявам с пикантни картини,
почти като в стил Федерико Фелини
- така де, читатели, много ви моля,
от него, да знаете, не падам по-долу!
Представях си, значи, ръцете, краката,
устата, гърдите, корема, бедрата,
и още надолу, нагоре, отзад,
дордето внезапно, сред стайния хлад
почувствах - обзе ме гореща вълна
и страстно поисках до мене жена!
Що стана ли после! Ми листа зарязах
и бързо под душа във банята влязох.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
