Как по френски яде се...
Той ме гледа дълго с очи,
впива жаден поглед в балкона...
Не! Не си мислете, че просто мълчи -
взима въздух за следваща дума.
Аз седя си спокойно с усмивка,
по-широка и от тази на Мона*.
Нали трябва да съм поредна "забивка",
и държа се порядъчно, като икона!
Казва ми: „Не си пробвала мен!“
Аз си мисля: „Вече знам ти цената.“
Той: „Свободен съм – само сгоден!“
Аз: „ Нима на пръста не виждаш халката?“
Мило момче е - състудент от потока,
знае добре, че съм кака „Жестока“.
Не ! Не от тези супер мадами,
просто знам как се готвят… по френски банани.
Взел да ме учи на пауза – кафе,
и да ми казва как по френски банан се яде!
Гледам го - строен - е , малко е хилав,
хич не е боен – просто е лигав!
Твърде далеч е от женския вкус,
но пък кой знае... За мен твърде е рус,
с его голямо, без грам уважение,
но за някоя млада мадама може да е изкушение.
Казва ми: „Твоят пък, откъде ще да знай?“
Мисля си: „ Ще сънуваш ти още дълго мечтания рай!“
Прихвам от смях…Просто няма значение
с думите свои, гаргара си прави, а за мен - леко течение…
Обяснявам му аз, как се похапва блажено банан,
а очите му - жълтъци в нагорещен тиган…
Не е лошо, но недорасло е момчето,
да сърба наедно с кака като мен от котлето…
© И.К. All rights reserved.
Твоето наминаване доведе до нещо добро. Весело е, нали? Закачливо да ти е на душата и сърцето в този пролетен ден!
