Как при Рори и Росина влезе Новата година - 2
Старата прибра полите,
стегна в малък кок косите
и в комина се промуши.
Роси в майка си се сгуши,
а синът ги запрегръща.
Стана светло всичко вкъщи,
а вратата се отвори
и пред погледа на Рори
и на всички в миг застана
Новата, с коси развяни
от вихрушката навън.
Бе като вълшебен сън,
нарисуван от възхита.
- Ти ли си? - синът попита
и реши да я докосне.
Отговора на въпроса
той не чу. Тя се обърна.
Рори шлейфа само зърна
като светеща пътека.
И във тъмното полека
образът без звук изчезна.
- Тя у нас защо не влезна? -
разтревожи се Росина.
- Трябва Новата година
всеки дом да навестява.
Няма време да остава.
Важното е тук при нас
да пристигне Дядо Мраз.
Казват, влизал през комина.
Ще погледнеш ли, Росина? -
татко Мечо и предложи.
- Ще погледна, тате, може
нещо да е пуснал вече -
каза малкото му мече.
Дядо Мраз те не видяха,
но подаръците бяха
вече там. По имената
в миг научиха децата
кой подарък е за брата,
кой с бележка за сестрата
- Но защо не го видяхме?
Уж във вкъщи всички бяхме! -
позачуди се Росина.
- Да, но Новата година
гледахме и той тогава
през комина ни направо
влязал е да ни дарува.
Тъй, сестричке, ми се струва -
каза убедено Рори.
И побърза да отвори
с нетърпение пакета.
- Тука нещо май че свети!
Я, бутонки с етикети
и рекламни светлини!
Ти, Росина, погледни
теб с какво е изненадал!
- Бяла пачка със дантели
имам с палци също бели!
Мамо, татенце, не е ли
цяло щастие за мен?
Ах, какъв прекрасен ден!
- Аз и раница с тетрадки
имам и буквар със сладки
приказчици и картинки.
Албум, да подреждам снимки
от учебната година.
Имаш ли и ти, Росина?
- О, съмняваш ли се ти?
Мойта раница блести
и е много по-красива!
Всичко имам! И щастлива
съм, че можем с тебе вече
първолаци да сме! - рече
развълнувано мечето.
Мама гледаше ги двете,
от децата си доволна
и усмивката неволна
грееше върху Мецана.
После рожбите си хвана
майка им за раменете
и им каза: - Я, вървете,
че и баница ни чака
със късмети. Нека знака
на съдбата ви говори.
Нарежи я, Мечо. Рори
нека пък я завърти.
- Имаш ли късметче ти?
Роси взела бе парчето,
търсеше и после " Ето!"
бе извикала в екстаз.
- Имам си късметче аз!
- Мамо, знаеш ли какво е?
- Първо ми кажи за моя! -
Рори взе да претендира.
- Оставете ме на мира!
Нека почнем от баща ви,
че труда си той остави
на трапезата богата.
Дай късметчето си, тате! -
Меца бързо нареди.
- Здраве ще те зареди,
сили то на теб да носи!
- Аз ли съм? - попита Роси
и парченце дрян извади.
- Ах, нетърпеливци млади! -
майка им ги разцелува.
- Тук, виждам, ми се струва,
че учение е скрито.
- А при мене? - Рори пита.
- Тези пъпчици по дряна
аз нарекох отзарана
за игри и забавление.
- Няма ли за мен учение? -
разтревожи се мечето.
- Има, сине, но детето
трябва и да си играе.
Повече така ще знае.
- А на теб какво се пада? -
пита Роси. - Изненада! -
каза майката щастлива.
- Някой с мене ще отива
на екскурзия голяма!
- И къде ще ходим, мамо?
- После ще се разбере
Искате ли на море?
- Искаме! Та кой не иска
сам да види как се плискат
във краката му вълнички!
Ще ни заведеш ли всички?
После хапнаха и пиха.
Бързичко се умориха
от емоции и вече
е готово всяко мече
във леглото да заспива
Мама Меца ги завива
и целува по лицето.
И за вас е време, ето,
да затворите очички.
Лека нощ, деца, на всички!
© Мария Панайотова All rights reserved.
