Sep 24, 2007, 2:12 PM

Как се обръщат нещата

  Poetry
1.2K 0 1
И в нощите, когато пак си тръгваш ти,
не чувствам вече самота.
Дните, когато не се обаждаш пак ти,
не тръпна за твоята ръка.

Мисля за друг, но не за тебе,
мисля за този, който с мен се подигра.
Накара ме да забравя аз за тебе
и да съм играчка за него в нощта.

Сега забравил ме е явно,
остави ме тъжна и сама.
Убива ме бавно
по него любовта!

Върви ти при твоята любима,
нека не страда и тя като мен сега.
Нека чувства се неповторима,
нека знае, че е обичана жена.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...