Никога недей забравя как се ражда любовта…
С поглед плах… и целувка мълчалива.
Как луната снежната постеля ни полагa,
на чувствата ни храм свещен дори издига…
Не забравяй поглед как нагарча…
и докосването как гори
И вятърът със нас в синхрон ще поиграе,
за чувствата ни на гората ще шепти…
Недей забравя устните във мрака как разпалват...
Горящи двама в буен огън-страст.
И как не за всичко има край и драма…
Как всичко излекува тя – едничка Любовта!