Sep 7, 2009, 9:56 AM

Как се ражда любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Никога недей забравя как се ражда любовта…

С поглед плах… и целувка мълчалива.

Как луната снежната постеля ни полагa,

на чувствата ни храм свещен дори издига…

 

Не забравяй поглед как нагарча…

и докосването как гори

И вятърът със нас в синхрон ще поиграе,

за чувствата ни на гората ще шепти…

 

Недей забравя устните във мрака как разпалват...

Горящи двама в буен огън-страст.

И как не за всичко има край и драма…

Как всичко излекува тя – едничка Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...