Виждам те – пиеш. Преглъщаш. Претръпваш.
На болка, на сила, на огън – гориш…
Малко по малко се празни. Бутилката. Чашата. Ти…
Празен на мисли, на глас и на воля…
Душата ти препуска през мене. Боли. Кърви. Изтича. ...
Не мога да лъжа красиво! Разбра ли? Не мога…
Само леко залъгвам те с утринна роса.
Не мога да лъжа красиво! Не чу ли…
Гальовни думи не мога да редя…
Напред е само мрак – не виждаш ли? ...
Не е любов това, що кара те да трепериш...
И с нежен вятър разрошва твойта коса…
Не е любов това, що кара те да ухаеш
на сляпа страст, изляна в нощта.
... ...
Никога недей забравя как се ражда любовта…
С поглед плах… и целувка мълчалива.
Как луната снежната постеля ни полагa,
на чувствата ни храм свещен дори издига…
Не забравяй поглед как нагарча… ...
Навсякъде обич… а ти къде и кога?
Кога ме обича… на коя си раздаде любовта?
Навсякъде нежност…
А ръката ти от нежността чак не усетих…
Около мене само любов… ...
Удари ме – нека по-силно ме боли…
Удари ме пак… да пищя от болка…
Ала ще е тихо… в душата ми...
И думичка не ще отроня...
Защото там… в сърцето ми, болката е триста пъти по-голяма… ...
Душата ми непълна е без тебе…
Като слънце без последния лъч…
този, който събужда земята…
Като картина… без която е пусто у дома
Непълно е сърцето… бие... ала за кого?... ...
Ще те разкъсам… казвам ти.
Сърцето ти ще изтръгна…
Като летен ураган цялата ти гордост ще отнема…
Ще си играя с теб… ще те измъчвам..
... с думи ще те нараня… ...
Отиде си… отиде си като зима…
Всяка твоя дума в сърцето ми забиваше се като леден къс…
И бавно се топеше… и изгаряше…
Студен си… като лед студен си… и раняваш
Защо за миг от юнско слънце се превърна в леден дъжд… ...
