Как щастливият Мечок свири и играе рок
В дрямка трудно се унесе.
Беше чула нежна песен
от сърцето си Мецана.
Сякаш някаква камбана
във гърдите и заблъска,
тъй, без нищо и без връзка
с най-прекрасния и ден.
Мечо спеше озарен
от една усмивка блага.
Осъзнал, че да си ляга
до Мецана е щастлив,
той, без никакъв мотив,
с лапата я бе прегърнал,
в преживяване превърнал
сънищата си дори.
Нещо между тях гори!
Светят пламъци и знам -
две сърца разменят там
клетва: Няма да си сам!
. . .
Вън небето се намръщи,
не е топло като вкъщи.
Вятър северен задуха.
Чу се бухал как забуха,
тръгнал в нощния си лов.
Гладен беше и готов
плячка да открие скоро.
На Мецана тъй се стори,
пак отворила очи.
- Да, по всичко си личи,
че, макар и малко спала,
тази нощ съм се наспала.
Я да стана да замеся
аз мекици. Ще хареса
моят Мечо на закуска
пет с наслада да изхруска.
И запретна тя ръкави
със желание да прави
всичко за Мечока мил,
който в нея бе открил
сам добрата половинка.
Той след час се бе наспинкал
и продума: Как ухаееее!
От какво ли е - не зная,
но сега ще го изям!
Изненада има там!
Меца пък се разтревожи.
- Още малко и ще сложа,
скъпи, да се наядеш.
Време, ако ми дадеш,
и последната ще мога
да довърша без тревога.
Той усмихна и се само,
но с разбиране голямо
и и обеща, че вече
няма като малко мече
да препира и се вайка,
както то пред нежна майка.
Да закусва като седна
и мекичката последна
той с желание излапа.
После стана и в долапа
почна нещо да се рови.
- Що ли, Мечо, там зарови? -
с любопитство го попита
Меца и разбра, че скрита
там е негова китара,
спомен от другари стари.
- Чуй, ще ти посвиря, скъпа! -
каза и напред пристъпи
като в някаква магия.
- Аз съм страстен рокаджия!
Гривата си в такт замята,
разтрепера се земята
под могъщите крака.
Меца гледаше така,
сякаш взел и е сърцето.
Разтуптя се то и ето,
стана с Мечо да играе,
бурно, диво, както знае
само влюбена Мецана.
И след туй какво ли стана?
Как какво? Ечи Балкана,
слушат бухали и сови,
да се включат са готови.
А в дома си дядо Кърт
чука със бастун да спрат,
че ушите му пробили.
Чакай, господине мили!
Ти наежил си се цял,
нищо още не видял.
Нека да се веселят!
С веселба ще победят
всичките душевни рани,
през годините събрани.
. . .
До кога се веселиха
и дали не се смилиха -
утре вечер ще разказвам.
Време е да спим ви казвам.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
