Rois (Събина Брайчева)
478 947
Sep 9, 2008, 1:13 PM

Как ще ми простиш... 

  Poetry
552 0 6
Застинала съм, когато с теб говоря.
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.

Оплетох се безумно много
в една илюзия по теб,
в лъжи, искрящи в своя огън,
без смисъл и развитие напред.

Излъгах те, за да съм близо
и днес съм ти близка до припадък,
а трънен венец, от угризения изнизан,
гризе ме, че истина не ти давам.

Прости ми, че така объркано в живота ти се появих,
излъгала и себе си, и теб, и близостта.
Но знам, че да се срещнат било им е писано на нашите души.
В друг живот ще е различно. Но за този как ще ми простиш - не знам.


09.09.2008г.
гр. Пловдив

На най-прекрасния човек в живота ми...

© Събина Брайчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??