Как ще ми простиш...
Застинала съм, когато с теб говоря.
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.
Оплетох се безумно много
в една илюзия по теб,
в лъжи, искрящи в своя огън,
без смисъл и развитие напред.
Излъгах те, за да съм близо
и днес съм ти близка до припадък,
а трънен венец, от угризения изнизан,
гризе ме, че истина не ти давам.
Прости ми, че така объркано в живота ти се появих,
излъгала и себе си, и теб, и близостта.
Но знам, че да се срещнат било им е писано на нашите души.
В друг живот ще е различно. Но за този как ще ми простиш - не знам.
09.09.2008г.
гр. Пловдив
На най-прекрасния човек в живота ми...
Душата свита и моли, и обвинява
да те лаская или да ти затворя,
да те проклинам или да благодаря какво ми даваш.
Оплетох се безумно много
в една илюзия по теб,
в лъжи, искрящи в своя огън,
без смисъл и развитие напред.
Излъгах те, за да съм близо
и днес съм ти близка до припадък,
а трънен венец, от угризения изнизан,
гризе ме, че истина не ти давам.
Прости ми, че така объркано в живота ти се появих,
излъгала и себе си, и теб, и близостта.
Но знам, че да се срещнат било им е писано на нашите души.
В друг живот ще е различно. Но за този как ще ми простиш - не знам.
09.09.2008г.
гр. Пловдив
На най-прекрасния човек в живота ми...
© Събина Брайчева All rights reserved.
