Dec 4, 2008, 9:56 AM

Как си... непозната 

  Poetry » Love
657 0 2
 

Ако понякога съм слаба

и търся огън да се стопля...

Ако душата тихо страда

и не отронва плахо вопъл...

Ако искрицата запалва

мечти отдавна обгорели...

Ако в очите  ми остават

петна от сълзи потъмнели...

Ако в гърдите ми е свило

гнездо лъжовно самотата...

Какво на теб не бих простила

да чуя... Как си... непозната...

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, как може да ти намаляват оценката на фона толкова скапани бози в тоя сайт? Стихът ти е съвсем ок.
    Забележка: в гърдите ти самотата ли е свила гнездо? защото, ако да, значи думата трябва да е "свила", а не "свило".
  • Страхотно е!Поздрави!
Random works
: ??:??