Dec 4, 2008, 9:56 AM

Как си... непозната

  Poetry » Love
946 0 2
 

Ако понякога съм слаба

и търся огън да се стопля...

Ако душата тихо страда

и не отронва плахо вопъл...

Ако искрицата запалва

мечти отдавна обгорели...

Ако в очите  ми остават

петна от сълзи потъмнели...

Ако в гърдите ми е свило

гнездо лъжовно самотата...

Какво на теб не бих простила

да чуя... Как си... непозната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, как може да ти намаляват оценката на фона толкова скапани бози в тоя сайт? Стихът ти е съвсем ок.
    Забележка: в гърдите ти самотата ли е свила гнездо? защото, ако да, значи думата трябва да е "свила", а не "свило".
  • Страхотно е!Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...