Mar 25, 2008, 7:56 AM

Как си отива любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 2
Любовта ненадейно си тръгва,
без ,,Сбогом", без вест и писмо,
напуска те внезапно първа,
щом най-хубавото време е дошло.

Любовта край тебе на пръсти
се промъква като нощен крадец,
заличава следите от стъпки,
полита, носена от пролетен ветрец.

Любовта от теб се прикрива,
забулена в синя мъгла,
невидима, тиха, красива,
свободна побягва в нощта.

Отлитайки, малко тъгува,
разпервайки нежни крила,
насън тя с теб се сбогува,
както внезапно самa при теб  долетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добрияна Манолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...