Как си, приятел?

КАК СИ, ПРИЯТЕЛ

Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,

може би плаче от болка, ранена снага –

с нейните болки отдавна привикнахме май,

и че , уви, всичко има начало и край!

Край на красивото, милото женско лице,

край и на силните, мъжките твои ръце,

край на първичния, сладкия мъничък грях –

всичко красиво, което във тебе видях!

Всичко красиво, което във мен отзвуча,

като пресъхнала, някога буйна река...

Край на пожара опасен във твоите очи,

край и на моите хубави тъмни коси!

Ако това е за тебе утехата, знай –

всяко страдание има начало и край!

Срещай с усмивка сърдития утрешен ден –

стане ли трудно, мисли си отново за мен!

Ще си протегна аз слабата своя ръка,

за да открадна опасната твоя тъга!

Само не зная, ще мога ли да те теша

ако заплаче прекрасната твоя душа!