Как умира птица
Павел Матев
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Събира гълъбът кипене на кръвта,
когато слънцето бежалостно препича
и лепне по асфалтите плътта.
Ти мислиш си –“Отлита”.
Ти мислиш си- “Успя,
надбяга се с колата ленивото крило.”
Но сам разбираш, че небето внезапно опустя
от шепа перушина по предното стъкло.
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Не.
Аз гледах кучето как свършва.
И как сълзата му зъмръзнала се стича
в едно дере за февруарска мърша.
Бе легнало в реката,
беше в лед,
но козината си остави леко
пред Господарина- Човек.
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Надничал съм и в конското око,
което с циганите тича ,
но чупи крак под паднало дърво.
…..
Нима си мислиш че ще ти опиша
за чук и тишина…
Жребчето още диша
-аз искам да си е така.
“Ти виждал ли си как умира птица?”
На смърт съм се нагледал- не бъди глупак.
Овен пред кланницата как поредната овчица
даряваше със секс и то с мерак…
и то какъв мерак…
“Ти виждал ли си как умира птица?”
Да, …да… , точно ти.
Нима небе си нямаш? Не обичаш?
Ами лети!
Куп спомени събирам.
Живял, неизживял
Но птица как умира
Ей богу-Никога не съм видял.
© Георги Динински All rights reserved.
