Как в дома си правят тест и на кой ще пишат шест
- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам,
той ме спира и задава
куп въпроси наведнъж.
- Ти не се разсейвай! Дръж
здраво кифличките, дъще!
Знам, че ученето вкъщи
иска строга дисциплина.
- Питам те кога ще мине
всичко? А това го знам.
- Мога пример да ти дам -
мама Меца продължава.
- Бяхме малки и тогава
нямахме си телефони.
Ако болест ме подгони
и отсъствам някой ден,
мой съученик при мен
идваше да ми покаже
кой урок са взели. Даже
пишехме домашни двама.
Тази помощ бе голяма.
- Мамичко, не съм учител!
Да престане да ме пита
Рори за какво ли не.
Меца вдигна рамене
и загрижена и рече:
- Брат ти е, не чуждо мече!
Щом изпитва затруднение,
теб ще пита, без съмнение.
А баща ви и таблет
купи. Имахте късмет.
Който знае - ще показва.
Хайде, да не те наказвам! -
Меца строго изръмжа.
Как Росина издържа
и пред майка си не гъкна
аз не знам. При тях се вмъкна
съненият още Рори.
- Някой тук за мен говори! -
каза дяволито брата.
- Днес ще правим тест! - сестрата
влезе в роля на умница.
- Трудно пиша аз шестица,
да го знаеш, скъпи братко!
Две-три кифлички със сладко
всеки лапна в бързината
и отидоха децата
в стаята да правят тест.
Вън потропа някой: - Вест
нося от инспектората.
Мечо дръпнал бе вратата
и поиска да научи
до кога в дома ще учат
неговите две мечета.
Беше с маска, но напета
вестоноската Лисана.
- Нека вкъщи да останат
всички малки ученици.
Тук за чуждите езици
нося помощен конспект.
- Влез да те почерпя с мед! -
я покани мило мама.
- Не, до прага мога само,
че сме още в карантина.
Друг път, Мецо, ще намина.
- Рожбите ти да зарадвам,
тука кифлички им слагам.
И за теб, и за Лисан
има по една, че знам
всички колко ги обичат!
Хайде, вестоноске, тичай
другите да навестиш!
Леко през нощта ще спиш.
Щом затвориха вратата,
с армагана за децата
Лиса бързо се завтече.
Но едно гръмовно мече
с яд гласа си повиши:
- Нямам грешка днес! Пиши
ми шестица! Справедливо
е на този труден тест
вече да получа шест!
- Тая няма да я бъде!
Нека мама да отсъди! -
в кухнята влетя Росина.
- Спрете! По една ваксина
имам аз за непослушни!
Рори в майка си се гушна.
Тя намести очилата
и погледна как децата
са решили своя тест.
- На кого е този? Шест!
Днес учител ще ви бъда
и правдиво ще отсъдя
кой каквото заслужава.
В миг избухна страшна врява.
- Казах ли ти аз, сестричке?
Мама писа ми шестичка!
- Има грешка! Минус слагам.
- Казваш ми, че не заслужавам?
Меца рязко го прекъсна:
- От кавгите ми се втръсна!
Аз доволна съм от двама.
Искам спорове да няма.
И на всеки за награда
мъфинче едно се пада.
Лакомствата щом видяха,
караниците им спряха.
Всеки с радост и наслада
хапна своята награда.
Тъй денят им в карантина
у дома им днес премина.
После Рори колелото
в двора караше, защото
вън е още под забрана.
- Потърпете, не остана! -
Меца ги успокоява.
- Знам, надежда се задава!
. . .
Може би и ти тъжиш,
че във вкъщи си стоиш
и уроци трудно учиш.
Много скоро ще научиш,
че дошъл е вече края
и ще се зарадваш, зная!
А сега се облечи,
бързо затвори очи
и в леглото си заспивай.
Звездна песен те завива.
© Мария Панайотова All rights reserved.
