Как загрижен беше Рори и разбра какво да стори
Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? -
мисли мечата глава.
Тя отива да отвори.
Чул звънеца, с нея Рори
тръгва въодушевен.
- Някой, мамо, търси мен!
А пред портата им - Ежка.
Носи им една бележка,
пратена от мистър Бух.
- От учителя ми чух -
казва тя и примижава -
вчера, че се удължава
карантината за нас.
Още месец ние в клас
няма да се съберем.
Но да пишем и четем
всички той ни задължава.
Ето, заповед предавам.
Бързам и ще тръгвам вече.
- Чакай! - Рори тук и рече.
- Ако искаш с колелото
ние всички от школото
лесно ще обиколим.
- Може, нека го решим! -
бързо Ежка съгласи се.
Много рано умори се
тя по къщите да ходи.
Бе обула бързоходи,
но пък знаем, че в краката
твърде слаба е, горката.
- В кошницата ще те сложа
аз отзад, че зная - можеш,
дружке, да ме набодеш.
- Тъй да бъде! Всеки Еж
носи на гърба закана.
По-далече ще остана
Тръгнаха те с колелото.
Учениците в школото
бяха в списък изредени
и по име подредени.
- Ходи ли в дома на Лиса?
- Не, подминах я! - се слиса
Ежка с поглед притеснен.
- Списъка ти дай на мен! -
Рори тук разпореди се.
Спряха пред дома на Лиса.
- Пет лисичета са тука.
Нека първо да почукам -
слязъл бе от колелото
и, подпрял го на дървото,
Рори чукна поривисто.
- Я, подай ми, Ежке, листа!
Тук са Гоби, Гош и Гилен.
Искам да не ги подминем.
Отбелязвам и сестрите.
Ето Гери, после Гита.
- Кой е? - чу се глас тревожен.
- Отворете ни, госпожо! -
каза Рори зад вратата.
- Идвам с маска на устата! -
мама Лиса се провикна
и през портата надникна.
- Няма как да ви поканя,
болест някой да не хване,
че с температура всички
лисковци са и лисички.
Тя от сълзи се задави.
- Чудя се какво да правя!
- В болницата позвъни ли?
- Телефонът, Рори мили,
си загубих аз в тревата.
В туй, меченце, е бедата.
- Нищо! Имаш ли го, Лисо,
като мама ти записан?
- Имах го в едни тефтери,
но откъсна листа Гери,
а не помня наизуст.
- Бързо аз по пътя пуст
ще отида във дома ми.
Там е мама със баща ми.
Може тя да позвъни.
Ежке, тука остани,
ще се върна много скоро! -
каза настойчиво Рори
и подкара колелото.
След минути десетина
Мечо с малката Росина
дотърча на мотопед.
- В тази делва има мед.
Той лекарство е за всичко.
Давай по една лъжичка
всяка вечер на децата.
Тъй заръча ми жената -
каза Мечо притеснен.
- Цяла делва ли за мен? -
позачуди се Лисана.
После с лапите я хвана
и в землянката се скри.
А след две или след три
още няколко минути
тук наблизо бяха чути
и сирени от линейка.
Лиса, седнала на пейка,
бързо вкъщи се завтече.
- Помогни ми, Мечо! - рече
и децата взе да вади.
- С теб съм, Лиске! - се обади
той и рожби пет по ред
сам постави най-отпред.
- Кой от тях е болен, Лиске?
- Всички! - майката изписка.
Щом линейката пристигна,
санитар с носилка вдигна
заболелите деца.
Сякаш бяха те перца
- Лисо, ти бъди спокойна!
Днес аз вземам ти ги болни,
но децата ще спасим
и от болест защитим! -
лекарят успокои я.
- С теб сме във бедата ние! -
се обади и Росина. -
Бързо лошото ще мине!
. . .
Някога, уви, не става
точно твоя план. Тогава
с теб съдба се разпорежда,
дните в график свой подрежда.
Рори беше дотърчал
с колелото и видял
как лисичетата вземат.
Но до залез слънце време
още имаше. Мечето
продължи от там, където
бяха спрели с Ежка двама.
Умориха се, че само
те за час и половина
на адреси двайсетина
ходиха. Но пък децата
бяха чули новината,
че заплаха приближава.
Карантината - остава.
И за да са здрави всички,
трябва нашите ръчички
най-старателно да мием.
А сега - да се покрием
със завивките си пак
и да спим. Така юнак
става малкото детенце -
и момиче, и момченце.
© Мария Панайотова All rights reserved.
