Mar 31, 2008, 8:24 PM

Как звучи да си отиваш

  Poetry » Other
1.1K 0 2
Пускам те
И тук
Оставам тиха
Да чуя този звук
Да запомня
Как звучи да си отиваш
И да превъртам непрестанно
Стъпките ти
Как отекват
И да разкъсвам безпощадно
Звуците ти
Със сълзи да те упрекна
Че инак
Как това да сторя
От крясък
Глас не ми остана
Пък и
Няма смисъл
Нали все ти си силен
Неуморно
Все ти двама ни спасяваш
спасяваШЕ
Прости ми
Не съм помисляла дори
Да лъжа
Да се моля
Да си тук
Дори и да говоря
Ти не чуваш
И сляп си за моите очи
И за поемите
За всичките картини
Мъчих се
Безплодно се опитвах
Да ти помогна
Да отворя слепите очи
Красотата на света
Да ти покажа
Но ти
Предпочиташ
Живот във сивота
И плаках
И прегръщах те
За да те стопля
Ала все едно
Не бях там
За теб ме няма
Дори не ме усещаш
За теб съм няма
От мене не долавяш
Ни плач
Ни дума
Ни въздишка
А ти за мен си всичко
Ти си песен
И въздух
И вода
За мен си пролет
За теб съм есен
Край
От тука съм сама
Ето спирам
Позволи ми
Последен вопъл
И те оставям
Пускам те
И тук
Оставам тиха
Да чуя този звук
И да запомня
Как звучи да си отиваш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изтръпнах цял...
    за миг- и се започна..
    "Морещица" що значи си припомних...
    а после твойта изповед съдбовна
    ми върна спомена за милата ми "Калан"
    и погледа в Очите И Огромни
    в оназ дъждовна, "на раздяла" заран.

    Докосна ме отдавна "Изповедница"
    и после заповяда да си ида...

    Познай сега какво се случва с мене,
    стихът ти-"Агиел" със поглед щом сподиря!



  • Като цяло е добро, но има и груби грешки - казва се "последен вопъл", а не последна вопла, иначе не е зле

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....