Както трепетът ти ме достигна
Lycki & Mojsei
Повика ме трогателно: ”Ела!
Не се бави, тръгни сега!”
и скромността почувствах властно,
а тя роди желание страстно…
-Повиках те и ти дойде.
Не ме попита:”Накъде?”
но чувството избухна страстно
и в нас остана властнво.
-В чувствата си толкоз земна,
единствено за мен – необикновена,
защото жива си: от кръв и плът
и искаш да поемем в съвместен път.
-Жена съм аз обикновена-
чувствителна, реална, земна,
но пазя чувство скромно:
изворче на щастие огромно.
-В живота си така решителна,
че казвам си:”О, тя е възхитителна!”
На чистотата, в любовта отдадена,
за мен от боговете си създадена.
-И двамата – от плът и кръв-
всеки в любовта ни пръв,
бдим любящи и решителни
с очи искрящи, възхитителни.
-Ти носиш всички добрини,
запазени от хорските злини…
В невинност винаги била,
на мен даряваш ми крила.
-Любовта си има символ – чистотата,
даваща на преживяването красотата
и на нея сме отдадени –
двамата – един за друг създадени.
-Смело тръгваме през мрак,
че носим в душите злак,
а щом човек такъв залюбиш,
единствено ти злото губиш.
-Блъскаме се в хорските злини,
пазещи в душите добрини –
аз ти дадох моите крила:
с тях в невинност съм била.
-И даже ако някой се страхува,
любовно чувство го лекува.
-Както трепетът ти ме достигна
и нежността в мен надигна.
© Валери Рибаров All rights reserved.
