Каква безумна смелост е била
Каква безумна смелост е била,
с която си се влюбила във облак!
Из дебрите на буйната гора
си яздила след ветровете топли...
Рисувала си с пръсти по пръстта,
която са заривали копита
на диви необяздени слънца...
Проблясъци на обич ненаситна!
Полагала си тръпнещи бедра
по клоните, надвесени от болка...
И сипел Той със сребърни ведра
сълзите си връз твоята двуколка!
Кресливи птици пъдели с криле
косите ти от кукувича прежда...
Че впримчване на тяхното небе
кънтящата ти сила им отрежда...
Следите ти, изваяни в скалите
и въздухът, тежащ от твоя дъх,
очите на орлите как изпиха...
Есенция от теб във всеки мъх!
Пресече стовековното им ехо
и само им остави твоя глас...
Защото любовта ти е далеко...
На облак див си, скитнице, във власт!
Но ти си тленна. Някой ден ще стихнеш...
А облакът се ражда всеки ден...
След теб гората пак ще се усмихне!
А ти ще спиш под някой дъб зелен!
с която си се влюбила във облак!
Из дебрите на буйната гора
си яздила след ветровете топли...
Рисувала си с пръсти по пръстта,
която са заривали копита
на диви необяздени слънца...
Проблясъци на обич ненаситна!
Полагала си тръпнещи бедра
по клоните, надвесени от болка...
И сипел Той със сребърни ведра
сълзите си връз твоята двуколка!
Кресливи птици пъдели с криле
косите ти от кукувича прежда...
Че впримчване на тяхното небе
кънтящата ти сила им отрежда...
Следите ти, изваяни в скалите
и въздухът, тежащ от твоя дъх,
очите на орлите как изпиха...
Есенция от теб във всеки мъх!
Пресече стовековното им ехо
и само им остави твоя глас...
Защото любовта ти е далеко...
На облак див си, скитнице, във власт!
Но ти си тленна. Някой ден ще стихнеш...
А облакът се ражда всеки ден...
След теб гората пак ще се усмихне!
А ти ще спиш под някой дъб зелен!
© Катя All rights reserved.
