Каква любов?! Война!
Сред шепот от звезди и сблъсък
на налети незаконно чаши,
поруменели от изпитото вино,
се появи усмивка.
Изгревите кръстихме наши
и примигвахме невинно
под погледа на съдника,
развял над нас права
да няма Нас.
Каква съдба колелото ни върти?
Навсякъде царят разруха и погроми
и който се опита да съхрани
родената хармония,
то съдбата ще отреже
от сценария
именно неговите сцени.
Каква ти обич?! Война!
Стратегии, победи, битки
сякаш не устни докосвахме,
а се разписвахме
в листите на болката
и всеки я пращаше при другия.
Война! И кървава, и сладка.
Колко сме хазартни?!
Заложихме мира си
в едно проклето състезание,
от което ще си тръгнем победители,
само тръгнем ли си заедно,
хванати със трепет
и над преплетените пръсти
дочуват се от спомен - вик,
от рана - писък, от знамена развети
песен на предаване.
Наумихме си, че ще страдаме
и страдаме.
Наумихме си, че ще ни боли
и как боли.
Наумихме си да се разделим,
а разделени
с поглед се следим
и се ревнуваме, и надпреварваме -
чие безразличие повече боли.
И нито аз щастлива съм
и нито щастие усети ти.
Времето натрупва пропасти,
дай да се стегнем,
докато можем още
със сили безмерни
над пропастта мост да прехвърлим.
Ще те чакам в средата
на тънките въжета.
Или ме прегърни,
или срежи ги
и не се обръщай.
Аз дъното няма да стигна,
като малко пиленце
криле ще разтворя
преди сблъсъка
и ще ме аплодират птиците.
Но много хубаво си помисли
срязаното после ще можеш ли да залепиш?
© Кали Пламенова All rights reserved.
Много е хубаво 
