Каква любов?! Война!
Сред шепот от звезди и сблъсък
на налети незаконно чаши,
поруменели от изпитото вино,
се появи усмивка.
Изгревите кръстихме наши
и примигвахме невинно
под погледа на съдника,
развял над нас права
да няма Нас.
Каква съдба колелото ни върти?
Навсякъде царят разруха и погроми
и който се опита да съхрани
родената хармония,
то съдбата ще отреже
от сценария
именно неговите сцени.
Каква ти обич?! Война!
Стратегии, победи, битки
сякаш не устни докосвахме,
а се разписвахме
в листите на болката
и всеки я пращаше при другия.
Война! И кървава, и сладка.
Колко сме хазартни?!
Заложихме мира си
в едно проклето състезание,
от което ще си тръгнем победители,
само тръгнем ли си заедно,
хванати със трепет
и над преплетените пръсти
дочуват се от спомен - вик,
от рана - писък, от знамена развети
песен на предаване.
Наумихме си, че ще страдаме
и страдаме.
Наумихме си, че ще ни боли
и как боли.
Наумихме си да се разделим,
а разделени
с поглед се следим
и се ревнуваме, и надпреварваме -
чие безразличие повече боли.
И нито аз щастлива съм
и нито щастие усети ти.
Времето натрупва пропасти,
дай да се стегнем,
докато можем още
със сили безмерни
над пропастта мост да прехвърлим.
Ще те чакам в средата
на тънките въжета.
Или ме прегърни,
или срежи ги
и не се обръщай.
Аз дъното няма да стигна,
като малко пиленце
криле ще разтворя
преди сблъсъка
и ще ме аплодират птиците.
Но много хубаво си помисли
срязаното после ще можеш ли да залепиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кали Пламенова Всички права запазени
Много е хубаво 
