Каква нелепа грешка...
Каква нелепа грешка...
Задушаваше ме... с тези твои мили думи,
С нежностите ти и с ласките горещи...
Гореше ме искрицата прехвърчала помежду ни,
когато погледите ни се срещнат.
Ръцете ти ме пареха, когато ме галеше
и устните ти ме отравяха със своя опиат...
Но дори, когато ти звезди ми сваляше,
аз не те имах за всичко на този свят.
Сляпа ли бях да не видя любовта ти,
глуха ли бях да не чуя твоите слова?...
Мислих, че си лекомислен и коварен,
вярвах аз на хорската лъжа.
Каза ми, че ако не те обичам, мога да си ида.
И аз го направих... без да се замисля дори...
Оставих ти единствено за спомен таз обида,
която и до ден днешен те гори.
Отидох си, но след време аз разбрах,
че хората ме лъжеха от завист и от злоба,
Вярвах сляпо и дори не осъзнах,
че зад гърба копали са ми гроба.
Желаех да се върна, прошка да ти искам...
Но с какви очи да те моля да простиш?...
Сега остава ми юмруците да стискам
и да съжалявам, че толкова сгреших.
Искам те сега, безумно силно те желая.
И болката разкъсва моята душа...
Но нямам право да те имам, аз си зная,
че за грешката нелепа трябва да платя.
© something else All rights reserved.
