Каква вълшебница е тази Рита
"Мъка ми е ! И се наливам!
Не със вино! С поезия.”
/Рита-5/.
Веднъж така
се бях натряскал със поезия!
До загуба на памет.
До амнезия!
Посоките не знам,
не знам във град
или във сèло се намирам,
и с влак или на автостоп да се прибирам!
Пък няма никакъв човек –
да се запита.
И изведнъж - до мене спира Рита!
- Я виж – Ангар!
И как се издокарал!
Седни в колата – аз ще те откарам!
Но вместо у дома да ме откара,
тя ме изкара край една кошара.
Оттам по пътчето,
през бъзе и коприва,
се озовахме пред колибка сива.
Отвън колибка,
а отвътре – вила!
Покривките, пердетата - от свила!
Върху чаршафите – червени рози!
И репродукции на гейши в разни пози!
- Защо дойдòхме тук? – запитах Рита,
а тя отвърна, със усмивка дяволита:
- Отвлякох те с лъжа - защо да крия!
Реших с поезия да се напия!
Поезията ми е наркотик –
без нея не издържам нито миг!
- Но ти нали харесваш Албатрос?
А мойте стихове са по-различни.
По-дръзки, според теб - и неприлични!
- Ще бъда в Варна –
там и него ще открия.
Но първо искам с теб да се напия!
Тук си ми пленник,
тъй че - щеш не щеш,
от свойте стихове ще ми четеш!
- Ще ти чета,
но ако ми партнираш!
Ако и ти - от свойте - рецитираш!
С какво да почнем? Може би със тия:
“По войнишки ще те грабна
и на кол ще те набия!” ?
- Какъв бързак си!
Но така не може!
Почни с
“Докосвам нежната ти кожа...!”
А че ще стигнем и до там, аз зная –
обаче постепенно, чак накрая!
И се започна поетичният дуел!
Тя – плаха,
въздържàна и свенлива,
а аз - предизвикателен и смел!
Тук първенство
не можех да ѝ дам –
че щеше да е за мъжете срам!
Мъжът е този, който настоява,
а дамата е да се отбранява!
И клипче има,
първа точка от което,
е че “Целувката се иска от момчето!”
А Рита!
Тя ужасно ми хареса!
Тя бѝла превъзходна поетеса!
Така умело и на място репликира!
Ласкае като бриз, сече като секира!
Възбуждам се – тя кротко ме възпира!
По бързеите скачам аз – а тя дълбоко гази!
Изгарям аз от страст – тя силите си пази!
А пък зърната ѝ!
Но не, за тях не смея!
За тях е най-добре да си четете нея!
И призори признах, че повече не мога!
А вече сигурно и вкъщи се нервират,
и кой ги знае
във какво ме подозират!
Но Рита със усмивка ме прегърна:
- Заспи спокойно!
Знам как да те върна!
Събуждам се - във своето легло.
До мен жена ми спи като пребита.
И никой де съм бил - не ме запита.
Каква вълшебница е тази Рита!
© Ангел Чортов All rights reserved.
