Връхлетя внезапно, повали ме!
В болка свих се на две и крещях.
(Не е буря)
Пред мен заблестя - заслепи ме,
затворих очи и видях...
(не е мълния)
Избухна във мен и гори ме,
Със сълзи да гася - не успях
(не е огън)
С вик океански сломи ме,
чувам думи в прибоя разлят
(не е вода)
В смъртен вик ме отчая - роди ме,
после в шепа сълзи ме пося
(не е земя)
Вопъл, стих и усмивка, и име.
Сън ме люби, а носи тъга.
Какво си?
(... любов...)
© Силвана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
