Връхлетя внезапно, повали ме!
В болка свих се на две и крещях.
(Не е буря)
Пред мен заблестя - заслепи ме,
затворих очи и видях...
(не е мълния)
Избухна във мен и гори ме,
Със сълзи да гася - не успях
(не е огън)
С вик океански сломи ме,
чувам думи в прибоя разлят
(не е вода)
В смъртен вик ме отчая - роди ме,
после в шепа сълзи ме пося
(не е земя)
Вопъл, стих и усмивка, и име.
Сън ме люби, а носи тъга.
Какво си?
(... любов...)
© Силвана All rights reserved.