Какво е Коледа ли?
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде
в утрото разцъфнали върху стъклата.
Пръстче розово и мъничко носле
по тях творят нетраен отпечатък.
Прозорците искрят и светлини
като сърца неонови пулсират.
Небето става бяло и вали…
Снегът до точица затрупва сивото.
Вълшебно време - спомени далечни…
Бенгалски огън (до днес гори в очите)!
Толкова е коледно, магично, вечно…
Дете съм… Пред вълшебството притихвам…
И преспи от несбъднати мечти
очакват своя ред да оживеят.
Щом Божията майка своя син роди,
ще се роди със него и надеждата,
че даже и със кръпки по душата,
по-дрипава от дрехата на просяк,
ще продължим да носим кръста. А крилата
ще ни въздигат над всеки тъмен облак.
Какво е Коледа ли, питаш?
Благодарност… Но не за ден и два!
Вървим след Бог, година след година,
от Коледа до Коледа със доброта!
...............................................................................................
Светли Рождественски празници ви желая, приятели! Нека коледния дух да е с вас през цялата следваща година!
И ... благодаря за всяка ваша добра дума под моите стихове през изминалата!💖🎄❄
© Даниела Виткова All rights reserved.
