Какво ли е това – Любовта?
Лежа и мисля по един мъничък въпрос…,
по един кратичък въпрос…
Какво ли е любов?
Защо ли ни е тя?
Лежа и мисля…
на меката трева,
осеяна с роса.
Какво ли е това – Любовта?
Слънцето пече ли, пече
и озарява ме.
Пеят птички горски…,
духат ветровете средногорски…
Нежните цветя
отварят своите листа
и тихичко нашепват ми сега
за кого е любовта!
Всяка жива твар,
всяко нежно цвете,
не ги забравяй ти,
а любовта си им дари!
И като срещнеш някога човек,
а слънцето ти заблести
и светнат твоите очи,
ти не се чуди,
а своята любов му подари!
Любов, любов, любов,
навсякъде е тя!
При хора и животни
омагьосва любовта!
© Симона Петрова All rights reserved.
