Какво ли не опитах да те спра
Какво ли не опитах да те спра.
Не би.
И твоите стъпки скриха се отвън.
Отиде си.
Отидоха си с теб морето, луната,
лятото и приказния звън.
Какво остана ли?
Остана
не много. Всъщност нищичко, след теб.
Навярно бих могъл, от днес нататък
аз себе си да скрия от света.
Но знаеш ли,
когато дойде вечер
и уморен от липсването ти заспя,
ще те сънувам, тиха
все така красива
и стихове за теб ще пиша.
Живея само за да те обичам.
Какво от туй, че няма те в деня,
ще те потърся през нощта,
в съня си.
Ще бъдеш мъничка звезда,
ще бъдеш ручей тих в полето,
ще бъдеш буен водопад,
ще бъдеш всичко, за което
сърцето ми копнее през деня.
Ще бъдеш взрив на хиляди вселени
и трепет млад на утринна роса,
ще бъдеш най-обикновенната
и най-неземната жена.
И аз ще бъда с теб, ще бъда.
Единствено в съня ми, но ми стига.
© Емил Павлов All rights reserved.
