Какво ли с тебе ний ще наследим
И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е,
все нещо двамата ще промълвим
и по-бавно нощта ще оредее,
щом на утрото лъчите споделим.
Животът всичко с нас ще подели,
подлага ни на безумни изпитания
и тихомълком все след нас върви,
залутани в безкрайните терзания.
И както песъчинките от калдъръм,
изронват се от стъпките на времето,
дните ни нанизани, като салкъм,
презряват и поглъща им земята семето.
И тази нощ си мисля за безкрая,
какво ли с тебе ний ще наследим,
една сълза, една любов, или до края,
по път за двама с тебе ще вървим.
Какво след себе си ние ще оставим,
нежна дума, поглед благ и мил,
все едно, животът пак ще ни измами
и със пръстта ще се побратимим.
© Миночка Митева All rights reserved.
