Какво ли съм ù дал
Какво ли съм ù дал
Отхвърли ме в цветущата ми младост.
Копнежите ми грубо прекоси
И ги прегази. Аз живях без радост.
Тръгни си, с тебе болката носи!
Бях млада и красива - разцъфтяла
Прекрасна роза - чакаща нощта...
От обич и копнежи полудяла,
При тебе бързах да се приютя.
Отхвърли ме и в лятото горещо
И сушата лицето набразди.
Напразно чаках да се случи нещо...
Къде прогони нашите мечти?
А греховете с пипала отровни
Опитваха да се преселят в мен
И нямах вече пориви свободни,
Ни вяра имах в утрешния ден.
Желанията, вулканична лава,
Изригваха, горяха ме без жал.
В тях цялата изгарях до забрава.
Запитай се - „Какво ли съм ù дал”!
© Стойна Димова All rights reserved.
