Какво направих, че за миг се промени?
Къде сгреших? Защо си тъй студен към мен?
Защо страстта угасна в твоите очи?
Защо се изпари копнежът да ме виждаш всеки ден?
Къде изчезна утрото, в което искаше да ме прегръщаш?
Защо утихнаха словата ти за пламенна любов?
Защо, когато искам отговор, преглъщаш,
мълчиш, не казваш нищо и си тъй суров.
© Захарче Захаросано All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
