Какво направихме със себе си?
Смелост няма вече във очите ти.
Ни приличие, ни срам.
Остави само болката в гърдите ми,
страдание и срам са там.
Там, където бе сърцето ми,
остана просто черна дупка.
Бездънна като егото ти
и като душата - куха.
Държиш се като програмиран -
не живееш, а просто съществуваш.
Искаш да си вечно информиран,
но отказваш с мене да общуваш.
Боиш се от това, че ще ме видиш.
От развалината, която вече съм.
Дори не искаш пак да ме обидиш.
Чувстваш се като в кошмарен сън.
Осъзна най-сетне
със себе си какво направихме.
Проумя най-сетне,
че за любовта забравихме.
Отритнахме я най-глупешки,
жадувахме за власт и за пари.
Не постъпвахме със никого човешки
и гордостта сърцата ни сломи.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
Мерси!
