В ритъм шеметен всеки препуска и тича,
гони срокове някакви и... суета.
Не успееш ли, само че, от сърце да обичаш,
и заможен да бъдеш - какво от това?
И преследваме устремно своите цели
със надеждата да ни върви по вода.
Но вторачени в "утре" днес дали сме живели,
и дори да планираме - какво от това?
И в реда непрекъснат на мислите мои,
все напира във мен да напиша сега:
ако нямаш любов и искрица в очите,
всичко друго да имаш - какво от това!
© Мария Борисова All rights reserved.
Какво от това, че всичко си имаш,
а нямаш искрици любов! Хубава идея!
Много хубаво стихотворение.С обич.