Какво от туй, че почва да вали
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив
денят, та аз във сиво се обличам,
но някак си успява всеки път
от мене нещо цветно да наднича.
Какво от туй, че бързат ветрове
студа отдавна носен да разпръснат,
било е лед и моето сърце,
но пак тупти, решило да възкръсне.
Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
но нека, нека повали,
щом прашните ми мисли ще измие.
© Эоя Михова All rights reserved.
Поздрави от мен
