Какво ще правим без метличини?..
Какво ще правим без метличини?..
на К...
Един възторжен Вятър се разтича
и заигра се с птичите ята,
премина над полята със метличини
и с нежния си дъх ги разлюля...
Изтръпнаха цветята във очакване
с Надежда неизпитвана до днес,
а Вятърът Неща недоизказвани
разпръсна над земята със финес.
И на море полята заприличаха-
залюшнали метличини вълни,
че много дълго оня Вятър тича
в играта с облаци,
със птици
и с треви...
А втурнали се във тревата, росната
със тайната, която носим с теб
(обезумяли в Любовта си недокосната!..)
набрахме от метличини букет...
Но влезли във вълните от метличини
с букетчето в ръка за амулет
и срещу Вятъра без дъх затичани
не спряхме да помолим за съвет...
И в свежестта на утрото разтворени
на Вятъра подобни в Лудостта,
забравихме, че във Земята корени
им трябват на любимите цветя!..
...Увяхнаха вълшебните метличини,
в ръцете ни като във саркофаг
и вече срещу Вятъра не тичаме,
но и на сън се стряскаме: “ О,как!..”
Как в синьото букетче на Надеждата
тъй нищо не успяхме да спасим,
а толкова примамливо изглеждаше
Живота ни тогава- предвидим!..
...Душите ни ще бъдат празни вази
и мумия от тук натам- Страстта,
щом Красотата не можахме да опазим
като гаранция за Любовта...
А във неразгаданото изкуство
на нейната духовна Същина,
цветята можеха да върнат чувствата
и Лудостта от други Времена...
...Ще преболим, безспорно ще улегнем,
по Вятъра смирено ще вървим,
но откъдето и Живота да погледнем
ще бъде невъзможно-поносим:
без Вятър,
без Метличини,
без Лудост,
без Красота,
без Шемет
и без Транс,
но може би в желаната заблуда-
да бъде и последният ни шанс!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
