КАКВО СИ, ЛЮБОВ
Дали си спомен за отминал ден,
препълнен с твоята усмивка,
или нейде птичка чурулика
и в тъжна забрава ни обрича!?
Дали от страсти си камък обгорен
и ставаш все по-леден, по-студен?
Но щом съзрея погледа ти благ,
разпалваш в мене кълна свят
Любов, щурец си лъчезарен,
незнайна песен си безспирна.
За мен си свята чародейка,
през зимата със цвете грйваш!
© Мариола Томова All rights reserved.
