Какво си ти за мен
Докога ще изплуваш в съзнанието ми?
Докога името ти с трепет ще изричам?
Мразя да те обичам.
Мразя след теб да тичам,
дори и наум.
Мразя да ме поглеждаш
и поглед от мен да свеждаш.
Мразя да ти се вричам,
мразя да знаеш, че те обичам.
Всичко ти забрави,
лесно е за теб, нали?
Трудно е да не те сънувам,
трудно е мислено да не те целувам.
Само името си кажи
и в мен ще се родят мечти.
Писна ми да мечтая,
писна ми да сънувам,
писна ми да желая,
само тебе да целувам.
Как се влюбих в теб,
но как да не се влюбя?
Ти си красив, мил и добър.
Защо човек обича,
за да страда ли?
Защо ч0век се врича,
за да плаче ли?
Колко сълзи, проляти и непроляти, капят по теб,
колко мечти, изживяни и неизживяни, чакат теб.
Колко песни, изпяни и неизпяни, има за теб.
Мъчи се в мен сърцето ми,
че не ме обичаш ти.
С какво сгреших,
кога сгреших, кажи ми ти?
С какво раних,
кога раних душата ти?
Сълза, коя подред, не зная,
ще роня днес.
Мечта, коя подред, не зная,
ще имам днес.
Мечтата ми е, зная, да видя теб,
сълзата ми е, зная, че нямам теб.
Любовта ми е за тебе бреме, знам,
споменът за мене е до време, знам.
Споменът блести,
докога ще блести?
Сърцето кърви,
докога ще кърви?
Знам, отговорът се крие в твоите очи.
16.08.2006г.
© Симона Костадинова All rights reserved.
