Какво съм Аз?! На пръв поглед… едно Тяло…
Вторачено във виртуално огледало…
След втори поглед… съм… Сърце,
което наранявам цял живот… и пак е оцеляло…
След трети поглед… търся и Душа…
Напръскана е с черно и с бяло…
Момент…! Защо го правя?! Не е ли по добре
да се обвия със старото, дебело одеяло?...
Да се погаля сам… да се прегърна…
И да почакам пак Надеждата, да се завърне…
А може би това целях… Да звънна на душата си…
Да чуя… Ало, Ало?... и да затворя… ...