враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Jul 11, 2008, 10:51 PM

Какво все обещаваш...

  Poetry
857 0 15

Какво все обещаваш, халоснико?

Дори луната се предрешава понякога.

Не знаеш ли?

Никой на никого не е длъжен.

Остави изненадата пред вратата...

И почакай...

и се моли да е дълго.

Ще видиш как през тебе минават звезди,

как в небесна кошара нощта се прибира,

как се жадува случване някакво,

как след удар сърцето ти спира...

Колко малко е галена твоята ръка

и колко много искаш,

през девет порти, в десета земя,

някой възторжено да те докосне.

И когато най не очакваш...

Виж!

Отвъд,

зелено и косове. 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0