Какво все обещаваш...
Какво все обещаваш, халоснико?
Дори луната се предрешава понякога.
Не знаеш ли?
Никой на никого не е длъжен.
Остави изненадата пред вратата...
И почакай...
и се моли да е дълго.
Ще видиш как през тебе минават звезди,
как в небесна кошара нощта се прибира,
как се жадува случване някакво,
как след удар сърцето ти спира...
Колко малко е галена твоята ръка
и колко много искаш,
през девет порти, в десета земя,
някой възторжено да те докосне.
И когато най не очакваш...
Виж!
Отвъд,
зелено и косове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
